Говорене или общуване?
За да разграничим тези две действия, е необходимо да разгледаме какво включва всяко от тях.
Говоренето включва изразяване на чувства и мисли чрез устни изявления към някого, който възнамерява да общува с нас. Когато говорим, се извършват много действия, като например посочване на намерения, търсене на одобрение, възражение, споделяне на научени интереси или получаване на информация от другата страна. По време на разговора говорещият трябва да се изразява, а слушащият трябва да проявява умения като слушане, поддържане на вниманието и изчакване. Тази взаимна хармония и координация водят до двупосочен словесен обмен.
Комуникацията, макар че често се определя като размяна на думи в изречение, всъщност се отнася до нашето намерение да предадем информация или съобщение и готовността на другата страна да го приеме със същото намерение. Този процес има различно значение за децата. От момента, в който бебето започне да съществува в утробата на майка си, то започва да общува с майка си и със света. Например, когато бебето усети докосването на майката в утробата, то може да ритне, създавайки форма на комуникация между майката и бебето, без да има нужда от вербално изразяване. По този начин започва и нашият път на общуване със света.
Как оценяваме комуникативните умения на детето?
Всяко дете развива комуникационни умения, специфични за неговия етап на развитие. В ранна детска възраст очакваме децата да развият основни умения като съвместно внимание, споделяне на емоции, реагиране на споделени емоции, усмивка и създаване на комуникационни сигнали чрез езика на тялото, жестове, мимики или вербални сигнали. С израстването на детето тези умения стават по-сложни, което води до развитието на прагматични езикови умения, а по-късно и на умения за решаване на социални проблеми. По време на този процес ние оценяваме децата чрез неврологични оценки и оценки на развитието и ако се открие забавяне или застой в комуникативните умения, предоставяме насоки въз основа на нуждите на детето и неговото семейство.
Когато изследваме уменията за социално общуване на деца с разстройство от аутистичния спектър (РСА), често наблюдаваме трудности в невербалното общуване, формирането на намерения за общуване, разчитането на намеренията на другите, използването и тълкуването на жестове и мимики, както и споделянето и изразяването на емоции.
Как подкрепяме уменията за общуване?
Като терапевти, които имат за цел да подкрепят комуникативните способности на деца, които изпитват затруднения в уменията за социално общуване, ние управляваме този процес, като вземаме предвид нивото на развитие на детето и включваме семейството в процеса. Започваме с наблюдение на ежедневието, игрите и дейностите на детето, като се фокусираме върху неговите интереси, докосвания, това, което вижда, предметите/храните, които мирише, и моделите му на движение. Какво им помага да се чувстват спокойни, щастливи и отпуснати през деня? Докато наблюдаваме всичко това, за нас е от съществено значение да предлагаме сетивни преживявания в ежедневието на детето, за да му помогнем да извлича удоволствие от заобикалящия го свят.
Основната цел в този процес не трябва да бъде да принуждаваме детето да общува, а да го насърчаваме да изгражда взаимоотношения и да увеличаваме участието си. Докато играете с детето, издаването на различни звуци, опитите за установяване на взаимоотношения чрез любимите му играчки, адаптирането към неговото темпо и ритъм, разбирането и отразяването на емоциите, които то изпитва по време на игра, ще укрепят връзката между вас и детето. Поемането на ролята на инструктор, игнорирането на сигналите за комуникация на детето или приемането на взискателно отношение по време на процеса може да навреди на връзката между терапевта и детето.
Нашата програма за интервенция за деца със затруднения/забавяне в уменията за социално общуване
В нашата клиника оценяваме областите на развитие на детето цялостно с мултидисциплинарен подход. След като бъдат оценени от детски невролог, децата се насочват към нас въз основа на техните нужди и ние извършваме оценка на когнитивното, физическото, сензорното и общото развитие. Като терапевти, включващи специалисти по детско развитие, ерготерапевти и физиотерапевти, ние оказваме особена подкрепа на децата във възрастовия диапазон 0-3 години, които изпитват затруднения в уменията за социално общуване, чрез програмата за ранна интервенция, наречена “D.I.R. Floortime”.
И така, какво е D.I.R. Floortime?
DIR (Developmental, Individual-differences, & Relationship) е модел, основан на развитието, индивидуалните различия и взаимоотношенията. DIR предоставя фундаментална рамка за разбиране на човешкото развитие и как всеки индивид възприема и взаимодейства със света по различен начин. Той подчертава решаващата роля на социално-емоционалното развитие в цялостното човешко израстване, което започва от раждането и продължава през целия живот. Моделът подчертава силата на взаимоотношенията и емоционалните връзки в подкрепа на развитието.
