Въпроси, които почти всеки родител си задава: “Какво ще стане, ако види екран? Брат му не е видял нищо, защо е засегнат? До каква възраст не трябва да му показваме/на колко години можем да започнем да му показваме екрани?” Всъщност отговорът на тези въпроси не е еднакъв за всяко дете. Тъй като развитието на мозъка на всяко дете е различно, последиците от ранното излагане на екрани също са различни при различните деца. Докато някои деца се възползват от полезните аспекти на гледането на екрани, днес виждаме, че много деца са изложени и на отрицателните аспекти на гледането на екрани.
Негативни ефекти на екрана върху живота на децата
Изследванията показват, че децата на възраст под 2 години не могат да правят разлика между образователен видеоклип, който гледат на екрана, и жив човек, който дава същата информация. Това се нарича “разликата във видеото”. В друго проучване е установено, че децата учат по-добре и запазват информация от жив човек, отколкото от видеоклипове, които гледат. А сега нека се замислим дали едно бебе, което не може да прави разлика между реални и екранни изображения, може да осъзнае важните детайли, които вижда на екрана? Може ли да каже: “Тези изображения са твърде бързи, нека се контролирам малко, да не се засегна”? За съжаление, те не могат да го кажат и не могат да го осъзнаят и се сблъскват с хипнотичния ефект на бързото, плавно изображение върху мозъка.
Какво представлява синдромът на клипа?
Синдромът на клипа е състояние, при което децата се хипнотизират от екранните снимки, които гледат в ранна възраст. Може да се каже също, че след известно време децата започват да гледат безсмислено екранното изображение, което гледат. Той също така предизвиква забавяне на езика при децата поради социална изолация.
Във възрастовия период 0-2 години, който е най-важният етап от развитието на мозъка и включва много критични периоди, честотата на различни проблеми при децата, които са интензивно изложени на екран, е доста висока. Вижда се, че децата свикват с бързите движения, които виждат на екрана, и съответно неволно увеличават подвижността си в ежедневието. С течение на времето тази ситуация предизвиква разсеяност у децата и в бъдеще причинява проблеми с фокусирането на вниманието им.
След 18-ия месец уменията за символична игра, които очакваме да се развият, се основават на умения за подражание. С уменията за подражание децата навлизат в естествения процес на учене. Децата се научават да имитират чрез повтарящи се игри и вербална комуникация с родителите си. Виждаме обаче, че слабости в уменията за подражание се появяват при бебета, които са изложени на интензивно излагане на екран в ранния период. Екранът, който е едностранен инструмент за комуникация, води до атрофия на уменията за подражание на децата след известно време, тъй като не осмисля нито един звук, издаван от децата, нито едно тяхно поведение и не повтаря и не отговаря на детето. Социалното забавяне се появява при бебета, които с течение на времето спират да имитират естествения си живот. Бебетата, чиито умения за социална игра не се развиват, трябва да бъдат осмисляни от някого повече, когато пораснат. Когато няма достатъчно взаимодействие с бебето, бебетата започват да развиват различни стереотипни поведения. Тези безсмислени повторения, които са напълно разсейващи поведения, се появяват като признаци на аутизъм при децата.
Ако разгледаме негативните ефекти в предучилищния период, ще видим, че излагането на децата на насилствени визуализации с неправилни програмни предпочитания причинява поведенчески проблеми.
На каква възраст трябва да се гледа екран? Какви са образователните аспекти на екрана?
Много семейства твърдят, че екранът има образователни аспекти. Затова те позволяват на децата си да гледат много видеоклипове, които според тях имат образователни аспекти. Когато погледнем изследванията, виждаме, че образователните аспекти на гледането на екрани се споменават. Твърди се обаче, че тази ситуация зависи от съдържанието на изображението на екрана, от възрастта, на която то се показва на децата, от продължителността на гледането и от това дали родителят придружава тази ситуация. Наблюдава се, че след 18-24 месеца постепенно започва да се формира способността на децата да усвояват информация от екрана. Като се има предвид възрастта на развитие на турските деца, 18-те месеца и по-късно, които се считат за критичен период на развитие на социалните игри, са важен интервал от време. Ето защо смятаме, че да не се показват екрани на децата поне до 24-ия месец е полезно за общото развитие, фокусирането на вниманието и процеса на социално взаимодействие. Препоръчваме на децата със забавено развитие или с риск за развитието да не се показват екрани, докато не се отстрани рисковият фактор.
Родителите могат да се уверят, че децата им се развиват нормално, и след 24-ия месец могат да разрешат на децата си да гледат екран с ограничение във времето от максимум 15-20 минути, като сами участват активно с избор на подходяща програма. В този процес семействата трябва да си взаимодействат с гледането на екран от децата им, като задават въпроси “защо, кой, къде, кога и за какво”. Те трябва също така да обясняват на децата си съдържанието на програмата с логични обяснения. Не бива да забравят и че не бива да оставят децата си сами в този процес.
Не използвайте екрана като награда!
Скъпи родители, “Детето ми е толкова пристрастено! Не може да се храни без екран! Никога не заспива, без да гледа!…” Спомняме ли си тези изречения отнякъде? Нека се замислим малко за причината за тези изречения, които много родители изричат и възкликват: “Но детето ми е толкова пристрастено към гледането!”. Наистина ли това предпочитание към екрана е навик на вашето дете или на вас? Да, отговорът е очевиден. Тази ситуация, която след известно време предизвиква пристрастяване у детето, всъщност е навик на родителите. С течение на времето този 3Т се превръща в незаменима играчка за децата. Опитът да се изпълни играта, от която децата се нуждаят, с помощта на телевизора предизвиква проблеми в общуването между децата и семейството. След известно време тя се превръща в награда, но става неуправляема.
Ако свикнете да четете книга на детето си, докато се храни, преди да заспи или по време на пътуване, вместо да използвате таблет, телефон или телевизор, и ако свикнете с удоволствие да играете игри с детето си, независимо от обстоятелствата, няма да има нужда да предпочитате екрана. Защо? Защото детето ви ще се научи да се забавлява с вас, ще се научи да забравя кризата на гнева си, като се забавлява, а с увеличаването на общуването му с вас ще свикне да намира решения на проблемите, като разговаря.
Така че, скъпи родители, играйте много интерактивни, забавни игри с децата си, за да заздравите връзките на общуване помежду ви. Не се насилвайте да избирате ненужни, вредни стимули. Помнете, че всеки миг, прекаран с удоволствие в ранния период, е важно стъпало за по-нататъшното развитие…
Библиография
- Използване на медиите от деца, по-млади от 2 години, Съвет по комуникации и медии;
- Pediatrics 2011;128;1040 DOI: 10.1542/peds.2011-1753 първоначално публикуван онлайн на 17 октомври 2011 г.; Онлайн версията на тази статия, заедно с актуализирана информация и услуги, се намира в World Wide Web на адрес: http://pediatrics.aappublications.org/content/128/5/1040
