Какво представлява сензорната интеграция?
Сензорната интеграция е процесът, при който нервната система получава информация от околната среда чрез сетивата ни и я осмисля. Сетивата, от които идва тази информация, са зрение, слух, допир, вкус, мирис, вестибуларно усещане (усещане за равновесие и движение) и проприоцепция (усещане за мускули и стави). Докато чувството за равновесие и движение ни помага да разберем къде се намираме в пространството и каква е позицията на главата ни спрямо гравитацията, чувството за мускули и стави ни информира за това каква сила прилагаме и каква е позицията на частите на тялото ни спрямо тялото. Всички тези сетива ни предоставят информация за нашето тяло и заобикалящата ни среда. Този процес на организиране и интерпретиране на сетивната информация от мозъка се нарича сензорна интеграция.
Развитието на сетивните системи започва още в утробата на майката и продължава през целия живот. Сетивата са енергии, които стимулират или активират нервните клетки и инициират невронни процеси. Сетивната обработка е в основата на ученето. Интеграцията е форма на организация. В ранна детска възраст нервната система е в най-интензивната си фаза на развитие, а развитието на сетивата се подпомага чрез типичните за детството дейности. Ето защо първите няколко години от детството се считат за сензорно-двигателен период и решаващ процес за полагане на основите на нашата нервна система.
Какво представлява разстройството на сензорната обработка?
Разстройството на сензорната обработка, понякога известно и като дисфункция на сензорната интеграция или дисфункция на сензорната преработка, често остава незабелязано, но може да се наблюдава при деца с типична функционалност, както и при деца с разстройство от аутистичния спектър, дефицит на вниманието, затруднения в обучението и други неврологични състояния. Тези хора не са в състояние ефективно да обработват информацията, идваща от техните сетива (допир, слух, вкус, зрение, мирис и движение). Мозъкът може да не е в състояние да възприема сетивата, получените съобщения да са непоследователни или сензорната информация да е последователна, но да не е правилно интегрирана със сензорните съобщения от други свързани системи. В такива случаи може да се появи сензорна чувствителност, забавяне на двигателните умения, трудности в социалната сфера, възприятията, саморегулацията, вниманието и поведението. Това показва, че детето има проблеми със сензорната интеграция. Този проблем често се нарича разстройство на сензорната интеграция или разстройство на сензорната обработка.
Кои са трите категории разстройства на сензорната интеграция?
1. Разстройството на сензорната модулация включва реагиране или “твърде много”, или “твърде малко” на сензорна информация, която е типична и не смущава другите. Трудностите в тази област могат да доведат до проблеми със саморегулацията, сензорна свръхреактивност, сензорна недостатъчна активност или сензорно търсене.
Сензорна свръхреактивност: Това е свръхреакция на сензорни стимули. Тя може да се прояви при децата като дискомфорт от силни звуци, дразнене от етикети на дрехите, избягване на подстригване на косата/ноктите, неприязън към мръсни ръце, избягване на определени храни с текстура или предпочитане на спокойни и седящи игрови дейности.
Недостатъчна сензорна реактивност: Определя се от по-ниските от типичните реакции на нервната система към сензорни стимули. В резултат на това може да се окаже, че децата не реагират на сетивна информация като шум, движение или докосване.
** Сензорно търсене: Това е, когато нервната система се нуждае от необичайно високи или интензивни нива на стимулация. Това може да се наблюдава при деца, които често се блъскат в предмети, дъвчат предмети, хапят се или непрекъснато докосват предмети, за да получат повече сензорна информация.
2. Разстройството на сетивната дискриминация се отнася до трудности при обработката и интерпретирането на основните характеристики на сетивната информация. То може да включва проблеми с разбирането на положението на главата, движението (движещо се/стабилно), колко сила да се приложи при хвърляне на топка или галене на животно, или разграничаването на символи във визуално плътна картина. Сензорната дискриминация позволява проявата на двигателни умения и затрудненията в тази област могат да доведат до проблеми в области, изискващи постурален контрол и двигателни умения, като спорт, писане на ръка, координация и игра с топка.
3. Праксиологичните разстройства възникват, когато нервната система на детето не може да обработва или интегрира сензорната информация от движението и тялото. Детето може да изпитва затруднения с двигателното планиране, координацията на двете страни на тялото, определянето на времето и участието в сложни дейности за двигателна координация. Проблемите с двигателната активност водят до затруднения с ежедневните двигателни задачи и дейности, като обличане, използване на инструменти, игра или организиране на домашната работа.
Интервенция/лечение: Какво се случва по време на терапията, основана на сензорната интеграция?
Терапията, базирана на сензорна интеграция, се прилага в съответствие с индивидуалните нужди на всяко дете. Терапията се фокусира върху саморегулацията, сензорната обработка, осъзнаването на тялото, моторното планиране или развитието на грубата и фината моторика. Терапевтът работи със семейството и детето, за да определи общи цели, които да подпомогнат развитието на детето в тези области. Терапевтът структурира сесията, като използва идеите на детето и го насочва чрез смислени дейности. По време на терапията може да изглежда, че детето просто си играе, но както детето, така и терапевтът работят усилено чрез внимателно планирани дейности за подпомагане на сензорната обработка и развитието на уменията. Всяка дейност, в която детето участва по време на терапията, има определена цел. Тези дейности може да са предназначени да подпомогнат развитието на сензорните системи, като например намиране на предмети в кутия с боб или люлеене на специална люлка. Някои дейности могат да подпомагат развитието на силата и постуралния контрол, като например катерене, дейности за дърпане, балансиране върху голяма възглавница или скачане на батут. Други дейности могат да подпомогнат развитието на двигателната координация, планирането и двигателните умения, включващи време и движение в пространството, като например трасета с препятствия, придвижване в определена посока на дъска за скутери или хвърляне на предмети в цел. Първоначално терапията се фокусира върху подобряване на сензорната обработка, постуралния контрол, вниманието и регулацията. С напредването на терапията се преминава към дейности, основани на повече умения. Социалните умения могат да се развиват в групови сесии, при условие че всяко дете участва заедно със своя терапевт. Честотата на терапията може да варира в зависимост от индивидуалните нужди на детето.
Приложения:
Емили Ийстман, OTS & Тереза А. Мей-Бенсън, ScD, OTR/L, FAOTA/A Guide to Sensory Integration for Parents.
Sensory Processing Disorder Answer Book by Tara Delaney (2008).
Ben-Sasson, A., Cermak, S., Orsmond, G., Carter, A., Kadlec, M., & Dunn, W. (2007). Екстремни поведения на сензорна модулация при малки деца с аутизъм. American Journal of Occupational Therapy, 61, 584- 592. doi:10.5014/ajot.61.5.584
