Световната здравна организация (СЗО) определя насилието като извършване на действия, които могат да причинят психологическо увреждане на лице или нараняване или смърт на лице чрез физическа сила или други форми на принуда. Освен това извършителят (лицето, упражняващо насилие) може да увреди културните ценности, имуществото и тялото на жертвата.
Последните проучвания показват, че децата и младите хора са все по-склонни към насилие. Не съществува една единствена причина за насилието при децата. Генетичните фактори и факторите на околната среда са ефективни при появата на насилие. Децата научават насилието най-вече от родителите си и от средствата за масова информация. В проучване, проведено в 17 града с 1850 ученици от гимназията, 74 % от учениците заявяват, че са преживели насилие от страна на семействата си. 65 % от същите ученици заявяват, че са упражнявали насилие върху други хора. Това е доста висок процент. Известно е също така, че новините, получени от средствата за масово осведомяване, като битки, смъртни случаи и убийства, влияят отрицателно на децата. Освен това проследяването на събитията с насилие в семейната среда (гледане, слушане, четене и говорене за тях и т.н.) може да даде възможност на децата да възприемат насилието като част от живота си и да подготви почвата за нормализирането му. Ако обаче детето има предразположеност, това може да подхрани появата на насилствено поведение.
Децата обикновено започват да проявяват насилствено поведение в предучилищния период. Примерите за такова поведение включват изблици на гняв, актове на физическо насилие (удряне, ритане, бутане, нараняване), бой, заплахи за нараняване на други хора, жестокост към животни, опити за предизвикване на пожар или умишлено повреждане на имущество.
Какви са рисковите фактори и ранните предупредителни сигнали за насилствено поведение?
Предупредителни знаци за склонност към насилие са фактори като излагане на насилие, социално отдръпване, самота, силна изолация, крайно отхвърляне, жертва на насилие, подигравки, тормоз, описване на насилието с картинки и писания, неконтролируем гняв, импулсивно поведение, многократни удари, проява на принудително поведение, липса на толерантност към различията.
Как да подходим към дете с наклонности към насилие?
-
Първо се опитайте да разберете причините и факторите, които предизвикват насилие.
-
Опитайте се да разберете какво мисли детето за използването на насилие.
-
Бъдете последователни в реакциите си, когато детето ви проявява насилие, и споделете тази последователност с партньора си.
-
Опитайте се да поставяте ясни и точни граници при насилие и се уверете, че поставените от вас граници са ясни и разбираеми за детето.
-
Хвалете положителните прояви и подкрепяйте засилването на тези прояви.
-
Избягвайте осъдителни и обвинителни изказвания.
-
Не заплашвайте детето си.
-
Позволявайте на детето си да изразява чувствата си, говорете му много за чувствата.
-
Казвайте му/й, че го/я обичате и се грижите за него/нея винаги, когато можете.
-
Прекарвайте качествено време заедно (играйте игри, разговаряйте, отидете в парка, карайте колело, изпечете торта, рисувайте, гледайте филм и т.н.).
Какво да правим с дете, което проявява насилие
-
Намалете времето, прекарано от детето пред екрана.
-
Следете какво играе и гледа детето ви.
-
Премахнете игрите с насилие, които то играе.
-
Обяснете на детето си какви игри може да играе, какво съдържание може да гледа и защо.
-
Не поставяйте телевизор в стаята на децата си, а ако има такъв, го премахнете. Избягвайте средствата за масова информация в стаята, когато детето ви си ляга.
-
Ако в програмите, които гледате, има изображения с насилие, изключете ги и не им позволявайте да ги гледат.
-
Говорете с децата си за насилието и неговите отрицателни последици, до какво може да доведе то и какви са последствията от него.
-
Обяснете, че насилието не е забавно като в игрите и че то предизвиква отрицателни емоции като болка и тъга*, а не щастие.
-
Ако вие и партньорът ви участвате в дискусии и поведение, свързани с насилие, опитайте се да ги прекратите.
-
Моделирайте поведението, което искате да видите. Опитайте се да бъдете пример за него/нея като родител. Не забравяйте, че децата приемат поведението на родителите си като еталон.
-
Знайте с кого се сприятелява детето ви.
-
Опитайте се да уверите детето си, че винаги може да говори с Вас, когато се страхува, и че винаги ще бъдете до него.
-
Поддържайте връзка с училището, потърсете помощ от училищната служба за професионално ориентиране.
-
Насочете детето си към социални дейности (можете да го насочите към курс по спорт, музика или рисуване).
“Потърсете помощ от експерт.
Нека не забравяме, че насилието е заучено поведение. Ако това поведение е заучено, положителното поведение също може да бъде заучено и да замени насилието.
Експерт. Клиничен психолог Имран Кокоз Яхши
