Вие като родител: Грижа за себе си

Този раздел е може би един от най-пренебрегваните, но и от най-важните. Защото, за да можете да се грижите най-добре за детето си, първо трябва да се погрижите за себе си. Това не е егоизъм, а необходимост.

„Първо сложете собствената си маска“

Спомнете си съобщението за безопасност в самолетите: „Първо сложете собствената си кислородна маска, после помогнете на детето си.“ Този принцип важи в пълния си смисъл за родителя на дете с епилепсия. Изтощен, недоспал, изтерзан от тревога родител не може в дългосрочен план да даде на детето си най-добрата подкрепа. Грижата за себе си е част от грижата за детето ви.

Да приемем емоционалното бреме

Родителите, на чието дете е поставена диагноза епилепсия, изпитват силни емоции като страх, скръб, гняв, безпомощност и тревожност. Тези емоции са напълно нормални и не е нужно да се срамувате от тях. Понякога може да се чувствате, сякаш тъгувате за загуба — скръбта по онова „безгрижно“ детство, което сте си представяли. Приемането на тези емоции, вместо да ги потискате, е първата стъпка към справянето с тях.

Практически препоръки за грижа за себе си

• Пазете съня си. Ако нощните пристъпи ви държат нащрек, ако е възможно, редувайте се с партньора си или потърсете помощ от близки хора за подкрепа.
• Научете се да искате помощ. Убеждението „трябва да правя всичко сам“ е най-краткият път към изтощението. Научете хора, на които имате доверие, на първа помощ, за да можете от време на време да си правите почивка.
• Не пренебрегвайте собственото си здраве. Не пропускайте собствените си прегледи при лекар, храненето и движението си.
• Позволете си малки почивки. Кратка разходка, разговор с приятел или любимо занимание; всеки миг, който отделяте за себе си без чувство за вина, е ценен.

Да търсиш подкрепа означава да си силен

Когато тревожността и изтощението станат неуправляеми, търсенето на подкрепа от специалист по психично здраве е разумна и смела стъпка.

Освен това събирането със семейства на деца с епилепсия (групи за подкрепа, сдружения) е много укрепващо. Безценно е някой, преминал по същия път, да каже „и аз преживях това“. Информация за такива групи и сдружения можете да намерите в раздела с приложенията.

Вината и чувството „не съм достатъчно добър“

Да бъдеш родител на дете с епилепсия често носи чувство за вина: „Пропуснах пристъп“, „Веднъж забравих лекарството“, „Не мога да направя достатъчно“. Тези емоции са много разпространени, но в повечето случаи са несправедливи. Вие правите най-доброто, което можете, и никой не е съвършен. Забравянето на една доза или невъзможността да сте свидетел на пристъп не ви прави лош родител. Проявете към себе си състраданието, което бихте проявили към най-близкия си приятел. Достатъчно е да сте не съвършен родител, а изпълнен с любов родител, който продължава да учи.

Да управляваме тревожността

Невъзможността да знаете кога ще дойде следващият пристъп може да доведе до постоянно състояние на нащрек и до хронична тревожност. Това в дългосрочен план подготвя почвата за изтощение. Има някои начини за управление на тревожността: да се опирате на информацията (ученето от надеждни източници като тази книга намалява несигурността), да имате план за спешни действия (готовността дава чувство за контрол), да търсите подкрепа и да си давате редовни почивки. Ако тревожността ви засяга сериозно ежедневния ви живот, търсенето на подкрепа от специалист по психично здраве е изключително ценна и уместна стъпка.

Да поддържаме надеждата жива

В трудни дни поддържането на надеждата за бъдещето на детето ви понякога може да е трудно. Но надеждата не е мечта, а нагласа, основана на фактите: повечето деца стават свободни от пристъпи, медицината напредва всеки ден и пред детето ви има дълъг, пълноценен живот. Не гледайте на един лош ден като на предвестник на цялото бъдеще. Забелязвайте малкия напредък, наслаждавайте се на добрите дни и помнете, че не сте сами в това пътуване.