Фотобиомодулация (нискодозова лазерна и LED светлинна терапия)

Какво представлява фотобиомодулацията?

Фотобиомодулацията (с английското си съкращение PBM) е безболезнен и неинвазивен подход, който цели чрез прилагане върху тъканта на червена и близка инфрачервена (near-infrared) светлина с определени дължини на вълната при ниски нива на мощност да подкрепи клетъчните функции. Този метод в литературата понякога се нарича и „нискодозова лазерна терапия“ (LLLT — Low-Level Laser Therapy); днес може да се прилага с устройства както с лазерен, така и с LED (светодиоден) източник.

Основната идея зад употребата на фотобиомодулация при церебрална парализа е, че светлината, като преминава през черепа (транскраниално приложение) или се прилага директно върху засегнатите мускулни/ставни зони, подпомага функцията на центровете за производство на енергия в клетката (митохондриите).

Механизъм на действие: подкрепа на клетъчната енергия

Основният механизъм на фотобиомодулацията се основава на това, че ензим в митохондрията, наричан цитохром c оксидаза, като абсорбира светлината с определени дължини на вълната, повишава активността си. Този ензим играе ключова роля в производството на ATP — енергийната валута на клетката; повишаването на активността му означава подкрепа на капацитета на клетката за производство на енергия. В зоната на мозъчно увреждане, при клетки с ограничено, но не напълно загубено производство на енергия, тази подкрепа може да допринесе за оцеляването на клетките и за функционалното възстановяване.

Наред с това се предполага, че фотобиомодулацията създава противовъзпалителни ефекти, увеличава местния кръвоток (микроциркулацията) и подкрепя освобождаването на някои растежни фактори. Този многостранен механизъм на действие навежда на мисълта, че методът може да допринася едновременно не само за един-единствен биологичен път, а за няколко компонента на клетъчното здраве наведнъж.

Методи на приложение: транскраниален и периферен

Фотобиомодулацията може да се прилага по два основни начина: транскраниалното приложение се основава на това светлината да преминава през черепа и директно да прицелва мозъчната тъкан и обикновено се преценява за когнитивни/невроразвиващи цели. Периферното приложение пък цели, като се прилага директно върху спастичните или контрахираните мускулни и ставни зони, да подкрепи местния кръвоток и заздравяването на тъканта; тази форма на приложение понякога се интегрира в рамките на физиотерапевтичните сесии.

Продължителността и дозата на приложение (мощността на светлината, дължината на вълната, продължителността и честотата на приложение) варират според използваното устройство и прицелваната тъкан; правилният избор на тези параметри е важен както от гледна точка на безопасността, така и на ефективността; докато твърде ниска доза може да остане недостатъчна, прекомерно висока доза може да обърне очакваната полза (това състояние в някои източници се нарича „двуфазна крива доза-отговор“).

Съвместна употреба с други лечения

Фотобиомодулацията, точно както при леченията с екзозоми и TMS, се планира не самостоятелно, а заедно с интензивна рехабилитационна програма, като допълващ компонент. В някои центрове сесиите по фотобиомодулация могат да се подредят в рамките на един и същи ден заедно с физиотерапия или приложение на екзозоми по начин, който взаимно се подкрепя.

Профил на безопасност и очаквания

Фотобиомодулацията, когато се прилага с правилни параметри, е като цяло смятан за безопасен, безболезнен метод; най-често съобщаваният страничен ефект е преходно усещане за затопляне в зоната на приложение. Употребата на защитни очила, за да не бъдат очите директно изложени на светлината, е стандартна мярка за безопасност.

Нивото на научни доказателства в тази област, както при леченията с TMS и екзозоми, все още е развиваща се изследователска тема. При преценката на фотобиомодулацията, както при другите нови подходи на лечение, препоръчвам да подхождате с реалистични очаквания и да изясните пригодността ѝ за вашето дете заедно с мен.