Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (РДВХ)

Някои деца просто не могат да се задържат на едно място. Още щом седнат да пишат домашно, умът им отлита другаде, забравят две от трите неща, които е казал учителят, трудно изчакват реда си, изричат наум-каквото им хрумне на мига. И вкъщи, и в училище се уморяват да догонват това темпо. Семейството на такова дете най-често се самообвинява с въпроса „Дали ние сгрешихме?“, а от околните чува думи като „Разглезили сте го“ или „Ако го стягате малко, ще се оправи“. Всъщност при тези деца картината най-често не е немирство или липса на възпитание. Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (накратко РДВХ) е състояние, което възниква поради малко по-различната работа на „спирачната“ и „насочващата“ система на развиващия се мозък. В тази глава ще ви разкажем с топъл език какво е РДВХ, по какво се различава от обичайната детска подвижност и какво можете да направите като семейство.

Спирачната система на мозъка

В предната част на мозъка ни има област, която управлява планирането, търпението, съсредоточаването на вниманието и поддържането на емоциите в равновесие. Тази област е като диригент на оркестър; тя настройва кой звук кога да прозвучи и кога да замълчи. При дете с РДВХ този диригент размахва палката си малко късно; затруднява се навреме да заглуши звуците, които трябва да замлъкнат. Тоест проблемът не е, че детето не иска или инати; а че командата „спри и помисли“ се обработва малко по-трудно в мозъка. Когато разберем това, се променя и погледът ни към детето: вместо да го обвиняваме, започваме да му даваме подкрепата, от която се нуждае.

Какво всъщност означава дефицит на вниманието

Най-погрешно разбираната тема при РДВХ е темата за вниманието. Когато се каже „няма внимание“, въпросът, който хрумва на повечето семейства, е следният: „Ама как играе с таблета часове наред?“ Всъщност вниманието на тези деца не липсва изцяло; те се затрудняват да насочат вниманието си натам, накъдето искат, и да го задържат там. Пред любима, бърза и вълнуваща игра могат да се съсредоточат прекомерно. Истинската трудност е да задържат вниманието си при скучни, повтарящи се или изискващи умствено усилие задачи (учене на уроци, подреждане на стаята). Тези деца, докато се опитват да слушат учителя, лесно се увличат по прелитаща зад прозореца птица, по звука на молива на съседа си или по собствените си фантазии. Ситото на вниманието им е пропускливо; тъй като не могат да отсеят ненужните стимули, светът сякаш им говори едновременно през стотици канали.

Подвижност и действие без мислене

Всяко дете е подвижно; това е естествено. Подвижността при РДВХ обаче е малко по-различна: тя не е насочена към цел, сякаш моторът постоянно е включен. Дори когато седи, ръцете и краката на детето мърдат непрестанно, то постоянно си играе с нещо, става в неподходящи моменти. С порастването тази външно видима подвижност може да отстъпи място на вътрешно усещане за неспокойствие; тийнейджърът вече не тича в клас, но носи в себе си някакво неутихващо трепване. Има и действие без мислене: да изтърси отговора, преди да е свършил въпросът, да не изчаква реда си, да вземе играчката на приятеля си без разрешение, внезапно да изскочи на пътя. Това не идва от лоши намерения, а от прескачането на междинната стъпка „нека първо помисля“. Това състояние може да затрудни приятелските отношения на детето и с времето да го накара да се чувства обезценено.

Подвижност, подходяща за възрастта, или РДВХ

Най-важният въпрос тук е следният: Това естествената енергия на детството ли е, или картина, изискваща подкрепа? За да се направи разграничението, се гледат три неща. Първото е постоянството: Тези поведения продължават ли от месеци, а не са период от няколко дни? Второто е повече от една среда: Само вкъщи ли е така, или подобни трудности се преживяват и в училище, при гости на роднини, на детската площадка? Здравото дете може да е буйно в уморен или развълнуван ден; но при РДВХ трудността обикновено се проявява във всяка среда. Третото е нарушаване на функционирането: Тези поведения наистина ли влияят отрицателно върху училищния успех, приятелствата или спокойствието в семейството на детето? Само това да си „много енергичен“ не е проблем; проблемът е, когато тези особености започнат да усложняват живота на детето.

Трябва да се подчертае и още едно нещо: Някои деца изобщо не изглеждат немирни. Седят тихо, не притесняват никого, но умът им постоянно е другаде; често се унасят, губят вещите си, мечтаят. Тъй като не вдигат шум, тези деца лесно остават незабелязани и несправедливо могат да бъдат определени като „мързеливи“ или „безразлични“. А всъщност и те се нуждаят от подкрепа.

Да знаем, че това не е вина или грешка на семейството

Мястото, където семействата се изтощават най-много, е чувството за вина. Нека кажем ясно: РДВХ не е следствие от лошо родителство. Любовта, вниманието или дисциплината на родителите не причиняват тази картина. Разбира се, редът вкъщи, последователните правила и спокойната среда влияят върху тежестта на симптомите; но коренът на разстройството е различие в развитието на мозъка и до голяма степен е свързан с наследствеността. По същия начин тези деца не са „лоши“ или „немирни“; повечето са сърдечни, любопитни, творчески и енергични. Вместо да ги етикетираме, да видим силните им страни е най-важният начин да съхраним увереността им в себе си.

Как да подкрепим

РДВХ се управлява не с един-единствен метод, а чрез съчетаване на няколко вида подкрепа. Целта не е детето да бъде накарано да замлъкне, а да му се помогне да управлява само себе си. Ето някои подходи, които работят вкъщи и в училище:

• Установете рутина: Часовете за сън, хранене, домашни и игра да са възможно най-еднакви. Предвидимият ден успокоява разсеяния ум.
• Правете правилата ясни и кратки: Вместо дълги обяснения давайте единични и разбираеми указания. Разделяйте голямата задача на малки, изпълними части.
• Забелязвайте веднага положителното поведение: Похвалете детето мигновено и искрено за нещо добро, което е направило. Подход, ориентиран към награда и похвала, а не към наказание, работи по-добре.
• Правете времето видимо: Инструменти като визуални графици, дневни планове с картинки или пясъчен часовник помагат на детето, като правят времето осезаемо; защото за тези деца понятието „после“ е много абстрактно.
• Давайте почивки за движение: Слагайте кратки почивки за движение между уроците или домашните. Вместо да се опитвате да потискате енергията, по-ефективно е да ѝ откриете редовен изход.
• Сътрудничете си с училището: Като говорите с учителя, детето може да седне на предния чин, времето за изпит при нужда да се удължи, а с малки задачи като да изтрие дъската, енергията му да се насочи.

Наред с това, когато състоянието и възрастта на детето позволяват, по насока на лекаря може да се обмисли и медицинска подкрепа. Това решение взема само лекарят, който оценява детето; няма един-единствен път, подходящ за всяко дете, и подкрепата се оформя според детето. В тази глава не се препоръчва конкретно лечение или лекарство; важното е семейството да върви напред в сътрудничество с правилния специалист.

Кога трябва да се поиска оценка

Ако трудностите на детето ви с вниманието, подвижността или търпението продължават от месеци, проявяват се в повече от една среда и осезаемо влияят върху училищния успех, приятелствата или спокойствието вкъщи, е уместно да се поиска оценка от специалист. За оценката са ценни наблюденията както на семейството, така и на учителя; защото това, което заедно разказват хората, познаващи детето в различни среди, позволява да се види цялата картина. Освен това, ако при преди това спокойно и безпроблемно дете внезапно започнат проблеми с вниманието, ако има кратки пристъпи на „унасяне“, загуба на развитие назад или допълнителни симптоми като главоболие, тъй като те могат да навеждат на други причини, трябва да се обърнете към лекар без загуба на време.

• РДВХ не е немирство или грешка на семейството; то е развитийно състояние, свързано с малко по-различната работа на спирачната система и вниманието на мозъка.
• Проблемът не е липса на внимание, а трудността да се насочи вниманието натам, накъдето е нужно, и да се задържи там; затова детето лесно се увлича в любима задача, а бързо се разсейва при скучна.
• За да го разграничите от обикновената подвижност, гледайте три критерия: трудностите да проявяват постоянство, да са в повече от една среда и наистина да усложняват живота на детето.
• Рутина, ясни и кратки правила, положително подкрепление, почивки за движение и сътрудничество с училището са подкрепите, които вкъщи работят най-добре.
• Ако трудностите продължават от месеци, проявяват се в много среди и нарушават училището, приятелствата или спокойствието на детето, не се притеснявайте да поискате оценка от специалист; ранната подкрепа съхранява увереността на детето в себе си.