Обучителни трудности

Някои деца са умни, любопитни, схващат бързо всичко, което им разказвате; но щом стигне до четене, писане или числа, се блъскат в неочаквана стена. За тези деца често се казва „умно, но мързеливо“, „ако поиска, ще го направи“, „умът му все е другаде“. А всъщност това, което преживяват, не е избор или нежелание. Обучителната трудност е различие в начина, по който мозъкът обработва и запомня определена информация. В тази глава ще ви разкажем с топъл език какво е обучителна трудност, в кои области се проявява, защо няма нищо общо с интелигентността и как можете да подкрепите детето си, като съхраните самочувствието му.

Какво е обучителна трудност

Специфичната обучителна трудност е състояние, при което детето, въпреки че общата му интелигентност е нормална или над средната, изостава осезаемо от връстниците си в определена област — най-често в четенето, писането или математиката. Ключовата дума тук е „специфична“; тоест проблемът не е във всяка област, а само в определени умения. Детето може да е много бъбриво в говора, да измисля игри, да прави красиви рисунки, но да се затруднява, когато дойде ред на буквите или числата. Тези трудности обикновено се събират в три области: трудност при четене, трудност при писане и трудност при математика. При едно дете може да се проявява само една от тях, но може да се среща и няколко наведнъж.

Трудност при четене — дислексия

Трудността при четене е най-често срещаната сред обучителните трудности. Известна е и като дислексия. Това дете разпознава буквите, но се затруднява да свърже звука на буквата с формата ѝ; докато чете, бърка сричките, прескача редове, довършва края на думите с отгатване. Най-известният на широката публика признак — да вижда някои букви обърнати (като b и d) — сам по себе си не е същината на дислексията. Истинската трудност е, че четенето става много бавно, с паузи и с голямо усилие. Докато връстниците му автоматизират четенето и се съсредоточават върху смисъла на текста, детето с дислексия изразходва цялата си енергия за разчитане на буквите; в резултат разбирането на прочетеното се затруднява. Тъй като българският е език, чийто изговор е близък до изписването, детето може да чете „правилно“, макар и бавно, и затова проблемът може да бъде забелязан късно. Избягването на четене на глас, болка в корема или измъкване до тоалетната, когато дойде редът му да чете, най-често са външен израз на чувството за некадърност у детето.

Трудност при писане — дисграфия

Трудността при писане, тоест дисграфията, се проявява чрез пропастта между красивите мисли в главата на детето и това, което успява да пренесе на хартия. Дете с широко въображение, което устно разказва прекрасни истории, сякаш се сковава, когато вземе молива в ръка. Почеркът му е труден за разчитане, буквите му са неравни, не може да следва реда, не оставя правилно разстояние между думите. Нещо повече, докато пише, ръката му се уморява, дори усеща болка; стиска молива толкова силно, че пръстите му побеляват. Затруднява се да научи правописните правила, изреченията му остават кратки и прости. За такова дете писането може да престане да бъде начин за изразяване и да се превърне в мъчение.

Трудност при математика — дискалкулия

Трудността при математика, тоест дискалкулията, най-често остава незабелязана, но дълбоко влияе върху ежедневието. В основата на проблема стои недостатъчно развитото чувство за числата. Детето може да се затруднява да схване с един поглед, че петте са повече от три; не може да брои ритмично, остава зависимо от пръстите си дори при прости събирания, много трудно наизустява таблицата за умножение. Проблемът не е ограничен само до аритметиката; могат да бъдат засегнати и умения като четене на часовник, ориентиране във времето, намиране на посока, различаване на дясно и ляво и сметки с пари. За детето с дискалкулия часът по математика е като да гледа филм на непознат език без субтитри; символите и правилата изглеждат като безсмислена купчина.

Обучителната трудност не е умствено изоставане

Тук трябва ясно да се каже най-погрешно разбираното. Обучителната трудност не е умствено изоставане. Интелигентността на тези деца е нормална, най-често над средната; някои са изключително талантливи в определени области. Има различие в канала, по който мозъкът достига до определена информация като четене, писане или числа, но капацитетът за разбиране и мислене е наред. Всъщност често срещана особеност при тези деца са „островчетата на дарбата“: детето може да притежава изненадващо обширни знания по тема, която го интересува, например за динозаврите или космоса, а да не може да отговори на въпросите към прост четивен откъс. Това не идва от липса на ум, а от задръстването по пътя към информацията. Това, че детето ви не може да чете или да смята, никога не означава, че не е умно.

Ранни признаци и ранна подкрепа

Следите на обучителната трудност най-често се виждат още преди началото на училището, в предучилищния период, като бледи знаци. Някои деца се затрудняват да учат стихчета, бъркат подобни звукове, трудно намират думи, които се римуват, или дълго време поддържат бебешки говор. Може да прави впечатление несръчност във фините ръчни дейности като закопчаване на копчета, връзване на връзки, използване на ножица. Може да се наблюдава съпротива при научаването на цветове, дни, форми. Те сами по себе си не означават сигурна диагноза, но са ценни сигнали, за да наблюдавате детето с познаващо око. Ранното забелязване е много важно, защото колкото по-рано започне подкрепата, толкова повече се облекчава детето. Тук решаваща е съвместната работа с училището. Наблюденията на учителя в клас, тетрадките и контролните на детето, съчетани с вашите наблюдения вкъщи, изясняват картината. Изтъркани до дупка страници, огледално написани букви са ценни знаци, които чакат да бъдат правилно разчетени.

Съхраняване на самочувствието на детето

Най-тежката цена на обучителната трудност най-често се плаща не в уроците, а в увереността на детето в себе си. Въпросът, който минава през ума на дете, което знае, че е умно, но не може да чете или да смята, е следният: „Аз глупав ли съм?“ Дете, което години наред получава послания „не можеш, не се стараеш“, с времето може да се откаже дори да опитва; вместо да се провали, избира изобщо да не се захваща, замлъква в клас или, обратно, става шегаджията на класа, за да отклони вниманието от областта, в която се затруднява. Затова наред с академичната подкрепа емоционалната подкрепа е поне толкова важна. Като родител най-ценният ви принос е да бъдете не толкова втори учител вкъщи, колкото сигурно пристанище. Битките за домашните едновременно изтощават връзката ви и напълно охлаждат детето към училището. Реалистичните очаквания и оценяването на усилието повече от резултата са най-стабилният път. Страница, прочетена с по-малко грешки от вчерашната, е по-смислен успех от първото място в класа.

Индивидуална подкрепа и подходящо обучение

Най-мощната подкрепа е специално подготвено за детето, структурирано обучение. Да се повтаря същият урок само по-бавно или по-високо не работи; това е толкова безрезултатно, колкото да кажеш „гледай по-внимателно към дъската“ на дете, което се нуждае от очила. При трудност с четенето са ефективни методите, които учат звуковете и буквите стъпка по стъпка, като използват няколко сетива; детето не само вижда буквата, но и я изписва с пръст в пясъка, изписва я във въздуха с ръка, така ученето се затвърждава. При трудност с математиката помага абстрактните числа да се овеществяват с мъниста, пръчици или всекидневни предмети. При трудност с писането облекчават детето упражненията, укрепващи мускулите на ръката, и при нужда помощни средства като клавиатура; използването на компютър не води до това детето изобщо да не се научи да пише, а напротив, поддържа отворен канала му за изразяване. Такива улеснения не са привилегия, а са за детето това, което е рампата за човек в инвалидна количка; те осигуряват равен шанс. Изготвянето на подходящ за детето план в сътрудничество с училището и уредби като допълнително време на изпит осигуряват придобитите умения да са трайни както в клас, така и вкъщи.

Кога е нужна оценка

Ако детето ви, въпреки подходящото обучение и подкрепа, изостава осезаемо от връстниците си в четенето, писането или математиката; ако се тревожи, когато дойде редът му да чете, и постепенно охладнява към уроците и училището; или ако има изненадваща за вас пропаст между интелигентността му и представянето му в училище, значи е дошло време за оценка от специалист. Преди оценката трябва да се уверите, че зрението и слухът са наред; трудността на дете, което не вижда дъската или не чува добре учителя, може да идва от друга причина. Оценката не се свежда до един-единствен тест; развитийната история на детето, подобни случаи в семейството, наблюденията на учителя и собствените работи на детето се разглеждат като едно цяло. Диагнозата, която трябва да се постави, не е петно, което цапа досието на детето; напротив, тя е ключът към достъпа му до правилната подкрепа и до правата му.

• Обучителната трудност не е мързел или инат; тя е различие в начина, по който мозъкът обработва определена информация.

• Интелигентността на тези деца е нормална или над средната; да не можеш да четеш не означава недостиг на ум.

• Забелязването на ранните признаци и ранната подкрепа ръка за ръка с училището до голяма степен облекчават детето.

• Съхраняването на самочувствието на детето е поне толкова важно, колкото академичната подкрепа; оценявайте усилието повече от резултата.

• Подходящото обучение и при нужда помощните средства не са привилегия, а подкрепа, осигуряваща равен шанс; когато се колебаете, поискайте оценка от специалист.