Епилепсия и припадъци

Мозъкът на детето ви е удивителна мрежа, в която милиарди нервни клетки постоянно си говорят една с друга, в която електричеството и химията работят заедно. В това подредено разпределение на труда понякога група клетки се разреждат едновременно, внезапно и неконтролируемо. Това внезапно, прекомерно електрическо разреждане в мозъка се нарича припадък. Припадъкът е един от най-плашещите моменти за много семейства; но в тази глава целта ни е да споделим не страха, а правилната информация и надеждата. По-подробната тема за епилепсията е оставена за отделна книга; тук накратко очертаваме основната рамка.

Един припадък не означава епилепсия

Мозъкът на всеки човек може при определени условия (висока температура, тежка черепна травма, нарушаване на равновесието на солите или захарта в кръвта) да предизвика припадък. Това е реакция на мозъка на моментното натоварване и само по себе си не поставя диагноза епилепсия. Епилепсията пък е продължаващо състояние, при което мозъкът е предразположен към припадъци. Това разграничение е важно, защото един-единствен припадък, отключен от температура или временно нарушение на равновесието, най-често не изисква продължителна употреба на лекарства. Дали едно дете наистина има епилепсия, или не, решава лекарят, като изслушва подробната история и при нужда чрез изследвания като ЕЕГ (електроенцефалография), които регистрират електрическата активност на мозъка.

Припадъци и развитие

Припадъците могат да изглеждат много различно. Понякога това е ясно изразен припадък, при който цялото тяло се сгърчва и разтърсва, а понякога — само няколко секунди унасяне или празен поглед. Трябва да се има предвид, че дете, което постоянно се унася в клас и се смята, че не слуша учителя, всъщност може да прекарва кратки припадъци; защото тези кратки електрически прекъсвания могат да повлияят на ученето и училищния успех. Епилепсията не се състои само от припадъци; тя засяга изцяло развиващия се мозък. При някои деца трудности с вниманието, ученето, съня или настроението могат да съпътстват припадъците. Затова на всеки контролен преглед се оценява не само „колко припадъка е имало“, а и училищният живот, приятелствата, сънят и веселостта на детето. Целта е детето да се разглежда не като „болно“, а като дете с епилепсия; да се съхрани неговата игра, спорт и възможността да изживее нормално детство в рамките на безопасни граници.

Обнадеждаваща картина

Най-важното послание е следното: голямото мнозинство от децата с епилепсия, при подходящо проследяване и лечение, водят живот без припадъци и в добро здраве. Част от епилепсиите, наблюдавани в детска възраст, по своята природа са доброкачествени и с времето отзвучават сами; дотолкова, че при някои деца с редки припадъци, само по време на сън, лекарят, като информира семейството, може дори да предпочете проследяване без лекарства. Когато е нужно лекарство, повечето деца се повлияват добре от него. Лечението не се вмества в един-единствен шаблон; лекарят избира най-подходящия път според вида на припадъка, възрастта и общото състояние на детето. В случаите, когато се използва лекарство, е много важно дозите да се приемат навреме и редовно, без да се пропуска дори една доза.

Какво да правите по време на припадък

Повечето припадъци спират сами в рамките на няколко минути. По време на припадък най-ценното е да останете спокойни и да осигурите безопасността на детето: отдалечете твърдите или остри предмети наоколо, сложете нещо меко под главата му и по възможност го обърнете настрани. Не пъхайте нищо в устата на детето; нито пръст, нито лъжица, нито друг предмет. Това е разпространен, но погрешен навик и вреди вместо да помага. Ако е възможно, заснемането с телефон на видео как протича припадъкът помага повече, отколкото да го описвате на лекаря с часове. Ако един припадък продължава повече от пет минути или ако припадъците идват един след друг, без съзнанието да се възвърне, това е спешно състояние; трябва да се потърси медицинска помощ без загуба на време.

• Припадъкът е внезапно и неконтролируемо електрическо разреждане в мозъка; един-единствен припадък не е достатъчен, за да се постави диагноза епилепсия.
• Повечето деца с епилепсия имат добър ход при подходящо проследяване и лечение; някои доброкачествени картини отзвучават сами с времето.
• По време на припадък останете спокойни, поставете детето в безопасно положение и никога не пъхайте нищо в устата му; при припадък, надхвърлящ пет минути или повтарящ се, потърсете спешна помощ.
• Целта на лечението не е само да спре припадъка, а да съхрани ученето, развитието и едно щастливо детство на детето.

Разполагаме с отделно и много по-подробно ръководство за семейства по темата епилепсия; за задълбочена информация, включително първа помощ при припадък и лечение, можете да се обърнете към него.