BTProf. Dr. Burak TatlıÇocuk Nörolojisi ve Gelişim
Глава 12 · Развитийни различия и проблеми

Разстройство от аутистичния спектър

Prof. Dr. Burak Tatlı
Written and medically reviewed by
Prof. Dr. Burak Tatlı

Specialist in Pediatric Neurology & Developmental Pediatrics

İstanbul University-Cerrahpaşa Faculty of Medicine · Nörogender Association

Last reviewed:

Разстройството от аутистичния спектър (РАС) е развитийна картина, която се проявява чрез различия в начина, по който детето възприема света, свързва се с хората и общува. По-правилно е аутизмът да се разглежда не като болест, а като различен начин на функциониране на мозъка на детето. Тази глава предлага кратко въведение в аутизма; целта ѝ е да очертае топла и разбираема рамка на въпросите, които семействата най-често си задават — „какво е аутизъм, кои са първите му признаци и кога трябва да се потърси подкрепа“.

Какво е аутизъм

Може да кажем, че аутизмът се проявява в три основни области. Първата е различията в социалното общуване и взаимодействие; детето може да преживява зрителния контакт, взаимната усмивка и споделянето на емоции по различен начин от връстниците си. Втората са повтарящите се поведения и ограничените, интензивни интереси; повтарянето на едни и същи движения, силната привързаност към рутините и дълбокият интерес към определени теми са примери за това. Третата са сетивните различия; едно дете може да изпитва силен дискомфорт от някакъв звук или от етикета на дреха, докато друго може да наблюдава въртящ се предмет като омагьосано.

Защо се нарича спектър

Причината аутизмът да се нарича „спектър“ (диапазон) е, че две деца могат изобщо да не си приличат. В единия край може да стои дете, което в ежедневието е до голяма степен независимо, а в другия — дете, което се нуждае от интензивна подкрепа във всеки момент от деня. Затова шаблонните изрази от рода на „детето с аутизъм е такова и такова“ са подвеждащи. Всяко дете има свои собствени силни страни, области, в които се затруднява, и нужди; целта на оценката не е детето да се напъха в етикет, а да се разбере точно къде и от колко подкрепа се нуждае.

Ранни признаци

Има някои сигнали, които семействата могат да забележат в ранна възраст. Те сами по себе си не поставят диагноза, но са напомняне за оценка:

  • Да не се обръща последователно, когато го извикат по име
  • Малко зрителен контакт или взаимната, топла усмивка да се среща по-рядко от очакваното
  • Да не сочи с пръст нещо, което го интересува, и после да не поглежда към лицето ви, за да го сподели (липса на споделено внимание)
  • Забавяне на говора или изчезване за известно време на думи и умения, които е владяло преди
  • Играта да е механична и повтаряща се; да реди играчките една до друга, вместо да играе с тях

Особено загубата на думи или социални умения, които детето вече е придобило, е състояние, което на всяка възраст изисква оценка без загуба на време.

Значението на ранното забелязване

Мозъкът се развива най-бързо и най-гъвкаво в ранното детство. Затова колкото по-рано се забележи аутизмът и колкото по-рано започне подкрепата, толкова повече нараства шансът детето да достигне собствения си потенциал. Тук целта не е детето да бъде „променено“, а да се подкрепят уменията, които ще му улеснят общуването, ученето и участието в ежедневието. Ако семейството има съмнение, най-правилната стъпка е да се консултира със специалист, вместо да изчаква с въпроса „дали не преувеличавам“; ранната оценка най-често е насочваща и при нужда отваря вратата към услугите за подкрепа.

Да видим и силните страни

Да се говори само за областите, в които хората с аутизъм се затрудняват, би било непълен разказ. Много деца притежават ценни качества като изключително внимание към детайла, силно визуално учене, честност и дълбока концентрация върху темата, която ги интересува. Опознаването на детето чрез силните му страни едновременно храни самочувствието му и подготвя стабилна основа за процеса на образование и подкрепа. Да се избягва стигматизиращият език, да се гледа на различието не като на недостатък, а като на многообразие — това е онова, от което тези деца и техните семейства се нуждаят най-много.

Запомнете
  • Аутизмът не е болест, а различие в начина, по който детето възприема света и общува; всяко дете е уникално.
  • Малкото зрителен контакт, липсата на реакция на името, несочене с пръст за споделяне, забавяне на говора или загуба на придобити умения могат да бъдат ранни предупредителни знаци.
  • Ранното забелязване и ранната подкрепа са най-мощният начин да се разгърне потенциалът на детето; при съмнение се консултирайте със специалист, без да отлагате.
  • Да се видят силните страни на детето и да се използва нестигматизиращ език е най-ценната част от целия процес.

Разполагаме с отделно и много по-подробно ръководство за семейства по темата аутизъм; за задълбочена информация можете да се обърнете към него.

Çocuklarda Otizm Spektrum Bozukluğu — Family GuideThis topic has its own more detailed family guide.

Bu site yalnızca bilgilendirme amaçlıdır. İçerikler tanı, tedavi veya reçete yerine geçmez; doktorunuzun bakımının yerini almaz.