Възможни ли са нормално детство и семеен живот?

Този въпрос минава през ума на много семейства след поставянето на диагнозата — въпрос, който понякога не се изрича, но се усеща дълбоко. В тази глава ще се опитаме да дадем честен и обнадеждаващ отговор на този въпрос.

Предефиниране на понятието „нормално“

Както разгледахме в Глава 2, РАС не е „недостатък“, а различен нервно-развитиен профил. В тази рамка „нормалният семеен живот“ не е живот, който всички живеят по един и същ начин, а живот, в който вашето семейство намира собствения си ритъм, собствените си радости и собствените си трудности. Много семейства през първите месеци след диагнозата изпитват усещането, че са загубили „предишния си живот“; с течение на времето повечето семейства изграждат нов баланс и в този баланс присъстват много моменти на обикновено щастие: да се смеете заедно, да откривате заедно, да празнувате малкия успех на детето.

Рутини: Не хаос, а сигурност

Настояването за еднаквост, което разгледахме в Глава 7, може да изглежда като пречка, ограничаваща семейния живот; когато обаче се управлява правилно, рутините всъщност могат да бъдат източник на сигурност и предвидимост както за детето ви, така и за семейството ви. Изграждането на подреден, предвидим дневен ход — не хаотичен и негъвкав — е стратегия, за която много семейства съобщават, че намалява ежедневния им стрес.

Братята и сестрите и балансът в семейството

Братята и сестрите на дете с РАС преживяват своеобразен опит; понякога усещане за допълнителна отговорност, понякога ревност, а понякога се развива дълбока закрилническа нагласа и емпатия. Тази тема ще бъде разгледана подробно в Глава 39; тук обаче искаме да подчертаем следното: Редовното отделяне на време за индивидуалните интереси и нужди на братята и сестрите е от критично значение за устойчивостта на семейния баланс.

Съвет / Практическа препоръка

Планирайте поне веднъж седмично да прекарвате специално, непрекъснато време само с един член на семейството (например с брат/сестра или с партньора си). Тези малки, но редовни моменти осезаемо укрепват общата устойчивост на семейството в дългосрочен план.

Изграждане на реалистични очаквания

Предефинирането на очакването за „нормален семеен живот“ според нуждите и приоритетите на собственото ви семейство, вместо да го сравнявате с живота на съседа ви или на друго семейство, което сте видели в социалните мрежи, е далеч по-устойчив подход в дългосрочен план. За някои семейства „нормалната“ неделна разходка може да означава кратка разходка в тих парк; това не е по-малко „успешен“ семеен живот, а просто различен.