Вътрешният свят на детето ви

Както разгледахме в Глава 2, децата с аутизъм преживяват и изразяват любовта, привързаността и емоциите по начини, различни от тези на типично развиващите се връстници; тази разлика обаче не означава липса на богатство или дълбочина на вътрешния свят. В тази глава ще разгледаме гледни точки, които ще ви помогнат да разберете вътрешния свят на детето ви.

Различното изразяване на емоциите не е липса на емоции

Много аутистични деца и възрастни може да се затрудняват да показват емоциите си по "очаквания" начин чрез мимики или тон на гласа; това състояние понякога се нарича "алекситимия" (трудност в разпознаването и назоваването на емоциите) и се среща по-често при хората с РАС в сравнение с общото население. Това обаче означава не отсъствие на емоции, а различно обработване и изразяване на емоциите. Едно дете може да преживее голяма радост тихо, обръщайки се навътре; друго може да изрази същата радост чрез интензивно телесно движение (подскачане, пляскане с ръце).

Трудности в регулацията на емоциите

Сетивното претоварване и съпътстващата тревожност, които разгледахме в Глави 8 и 13, влияят пряко върху регулацията на емоциите. Изблик на поведение, който изглежда като "свръхреакция" при детето, всъщност може да означава преливане на натрупания сетивен и емоционален товар. От тази перспектива поведенческите изблици не са "лошо поведение", а знак, че капацитетът за регулация в дадения момент е бил превишен.

Проста аналогия

Можете да мислите за регулацията на емоциите като за пълнене на чаша: малките сетивни и емоционални натоварвания, натрупващи се през деня (ярка светлина, неочакван звук, интензивността на социалните изисквания), бавно пълнят чашата. Поведенческият изблик е моментът, в който чашата прелива — последната капка обикновено изглежда малка и незначителна, но истинската причина е товарът, натрупан през целия ден.

Привързаност и любов: различни езици

Както отбелязахме в Глава 2, аутистичните деца могат да изразяват любовта си със свои собствени "езици": желанието да играят с вас определена игра отново и отново, включването ви в определена рутина, показването ви на специален предмет или просто спокойното присъствие до вас, без да говорят, но по удобен начин. Разпознаването и отвръщането на тези "езици на любовта" силно подхранва връзката ви с детето ви.

Съвет / Практическа препоръка

Забелязвайте начините, по които детето ви изгражда връзка с вас, и ги цените; вместо да се натъжавате "защо не ме прегръща", преформулирайте го като "иска да ми показва тази игра отново и отново, това е неговият начин да ми покаже близост".

Как да говорите с детето си за аутизма

С порастването на детето ви (виж Глава 12, пубертет) въпросът кога и как да говорите с него за неговия аутизъм се превръща във важен въпрос. Общата препоръка е този разговор да не се отлага за един-единствен момент на "голямото обяснение", а да се провежда постепенно, от ранна възраст, с подходящ за възрастта на детето, открит и положителен език: може да се започне с прости, потвърждаващи изрази като "Твоят мозък възприема някои неща различно и това е и източникът на твоите силни страни". Проучванията подсказват, че децата, които научават за аутизма си рано и в положителна рамка, развиват по-здравословни себевъзприятие и самочувствие.

Внимание / Ситуация, изискваща консултация

Ако забележите у детето си внезапно затваряне в себе си, изразено безразличие към интересите му, изразена промяна в съня и апетита или поведение/мисли за самонараняване, вместо да го оценявате като обикновен "признак на аутизъм", задължително се обърнете към специалист по психично здраве.