Защо възниква церебралната парализа?

Честота

Церебралната парализа е най-честото трайно двигателно нарушение в детска възраст; в световен мащаб се среща при приблизително 2-3 деца на всеки 1000 живородени. Това означава, че не сте сами: навсякъде по света има милиони семейства, поели по път, подобен на вашия.

Тези цифри за честотата са останали относително стабилни с времето; докато напредъкът в неонаталната грижа намалява някои причини (например керниктер, свързан с тежка жълтеница), увеличеното оцеляване на изключително рано родените бебета до известна степен уравновесява това намаляване.

Причини според времето на настъпване

Мозъчното увреждане, водещо до церебрална парализа, може да възникне в три периода: преди раждането, по време на раждането и през първите години след раждането. Сред причините преди раждането са генетичните и структурните проблеми, засягащи развитието на мозъка, някои инфекции, прекарани в утробата, проблемите, свързани с плацентата, и преждевременното раждане. Кислородният недостиг по време на раждането е важна причина, но за разлика от общоприетото сред хората, само част от случаите на церебрална парализа се дължат на проблем по време на раждането. Сред причините след раждането са тежкото протичане на жълтеницата на новороденото (керниктер), инфекциите на централната нервна система и тежките черепно-мозъчни травми.

При недоносените бебета рискът от церебрална парализа е по-висок; причината за това е, че бялото вещество, една от най-крехките области на мозъка, все още не е узряло при преждевременното раждане. Тази форма на увреждане се нарича перивентрикуларна левкомалация (PVL) и обикновено води до картина на спастична диплегия, при която краката са по-доминантно засегнати. При все това значителна част от децата с церебрална парализа са родени навреме.

В някои случаи могат да се съчетаят фактори от повече от една времева категория; например при бебе, което е родено недоносено и след това е прекарало инфекция в неонаталния период, може да са изиграли роля заедно както причини преди раждането/перинатални, така и причини след раждането.

Как мястото на мозъчното увреждане определя клиничната картина?

Увреждането в бялото вещество често е свързано със спастична диплегия с доминантно засягане на краката. Увреждането на дълбокото сиво вещество (базални ганглии-таламус) обикновено се наблюдава след тежък кислороден недостиг или керниктер и води до дискинетична картина. Обширното кортикално-субкортикално увреждане често е свързано с квадриплегична картина и по-изразено когнитивно засягане. Едностранното, ограничено съдово увреждане пък води до хемиплегия. При някои деца в образната диагностика може да не се установи ясно увреждане; това състояние не означава, че диагнозата е погрешна.

Защо е важно да се знае причината?

Когато проучва възможната причина за церебралната парализа на вашето дете, вашият лекар едновременно търси обяснение, насочено към миналото, и събира информация, която ще служи като ориентир за бъдещето. При случаи, при които причината не е изяснена, вашият лекар може да препоръча ЯМР и при необходимост генетични/метаболитни изследвания.

Тук бих искал да направя важно напомняне на семействата: при значителна част от случаите на церебрална парализа, гледайки назад, не може да се открие една-единствена „виновна“ причина; обикновено става дума за съчетаване на повече от един фактор. Обвиняването на себе си или на здравния екип, който се е грижил за вас по време на раждането, често не е научно обоснована нагласа.

Генетично консултиране

Когато в основата на церебралната парализа се установи генетична причина или силно се подозира такава, може да бъде полезна консултация за генетично консултиране. На тази консултация се разглеждат начинът на унаследяване на установеното състояние, рискът от повторение при бъдещи бременности и, ако има такива, възможностите за скрининг за членовете на семейството. Генетичното консултиране е процес, който не налага решения, а предоставя информация и помага на семейството да взема своите решения съзнателно.

Значението на периода в утробата

Получаването на редовна пренатална грижа по време на бременността прави възможно ранното забелязване и овладяване на някои рискови фактори (инфекции, някои здравословни проблеми); това обаче не означава, че всеки случай на церебрална парализа може да бъде предотвратен. Някои причини (като генетични фактори, плацентарни проблеми) не могат да бъдат предвидени или предотвратени с наличните медицински познания. Целта на споделянето на тази информация е не обвиняване, насочено към миналото, а да знаете, че е достатъчно да направите всичко възможно за бъдещите бременности.

Риск при близначни бременности

Многоплодните бременности (близнаци, тризнаци) носят по-висок риск в сравнение с едноплодните бременности от гледна точка на преждевременно раждане и следователно риск от церебрална парализа; този риск може да бъде още по-изразен особено при еднояйчни близнаци, споделящи една и съща плацента. Тази информация е една от причините семействата с многоплодна бременност да бъдат наблюдавани по-отблизо през бременността.

Проследяване в ранния период след раждането

За бебетата, родени с висок риск (недоносени, с анамнеза за трудно раждане, престояли в неонатално интензивно отделение), включването след изписване в структурирана програма за проследяване е изключително ценно от гледна точка на ранното забелязване на възможни развитийни проблеми. Тези програми за проследяване обикновено включват развитийни оценки през редовни интервали (като 3-ти, 6-ти, 12-ти, 18-ти, 24-ти месец).

Риск от церебрална парализа при друго дете в семейството

При повечето случаи на церебрална парализа рискът от повторение при братята и сестрите е близък до този на общата популация; но ако е установена подлежаща генетична причина, този риск може да се промени. За да получите ясна информация по този въпрос, при случаи с изяснена причина се препоръчва консултация за генетично консултиране.

Границите на пренаталната образна диагностика

Рутинните ултразвукови изследвания, извършвани по време на бременността, може да не показват винаги фините структурни различия в мозъка; затова наблюдение на бременност, изглеждащо нормално преди раждането, не е гаранция, че няма да се развие церебрална парализа. Тази информация цели не обвиняване, насочено към миналото, а разбиране на границите на наличната медицинска технология.