Разстройство от аутистичния спектър в юношеството

Юношеството е предизвикателен период дори за младежите с типично развитие; а за юношите с РАС то се превръща в период, в който се пресичат както биологичните, така и социалните промени, и който изисква специално внимание.

Нарастване на социалната сложност

В юношеството отношенията с връстниците стават много по-сложни, отколкото в детството: добавят се нови измерения като неписани социални правила, групова динамика, очакване за взаимна емоционална споделеност в приятелството, романтичен интерес и използване на социалните мрежи. Дори юноша от Ниво 1, който се е адаптирал сравнително добре в детството, може отново да преживее осезаеми затруднения пред тази нарастваща социална сложност.

Развитие на идентичността и себеосъзнатост

Юношеството е период, в който младежите поставят под въпрос „кои са те“. През този период юношите с РАС може все повече да осъзнават различията си; те може да се сравняват с връстниците си и това сравнение при някои младежи може да доведе до загуба на самоувереност, а при други — до положително приемане на аутистичната им идентичност. В този процес разговорът за аутизма на открит, честен и подходящ за възрастта език (вж. глава 38) е от голямо значение.

Внимание / Ситуация, при която трябва да се потърси консултация

Честотата на тревожност и депресия при юношите с РАС е осезаемо по-висока в сравнение с общата популация. Ако забележите социално оттегляне, нарушения в режима на съня, внезапна незаинтересованост към областите на интерес или мисли за самонараняване, потърсете специалист по психично здраве, без да губите време.

Физиология на юношеството и сетивни промени

Хормоналните промени в юношеството може временно да повлияят на сетивната чувствителност и капацитета за регулиране на емоциите при някои младежи с РАС. При момичетата в юношеска възраст емоционалните и сетивните колебания, свързани с менструалния цикъл, може да са особено изразени (вж. глава 46).

Развиване на уменията за самостоятелност

Юношеството е критичен период, в който трябва да започне систематичното обучение на умения за самостоятелен живот, като самообслужване, управление на времето, управление на парите и използване на обществен транспорт. Докато при юношите с типично развитие тези умения се развиват спонтанно, най-често чрез наблюдение и опити, за юношите с РАС те обикновено изискват изрично, стъпка по стъпка и подкрепено с визуални средства обучение. Тази тема ще бъде разгледана подробно в глава 37.

Съвет / Практическа препоръка

През юношеството включвайте детето си във всекидневните решения (избор на дрехи, план за уикенда, цели на терапията) колкото е възможно повече. Уменията за самостоятелност се развиват много по-ефективно, когато има възможност за упражняване на вземането на решения.