Съпътстващи състояния

РАС често не се среща само по себе си, а заедно с други неврологични, психични или медицински състояния. Разпознаването на тези „съпътстващи състояния“ (коморбидности) е от критично значение за изготвянето на пълен и ефективен план на лечение; понякога лечението на тези съпътстващи състояния може да осигури дори по-осезаемо подобрение в общата функционалност на детето, отколкото интервенциите, насочени към самото РАС.

Умствено изоставане

При част от децата с РАС (според актуалните данни приблизително една трета до половината) е налице съпътстващо умствено изоставане; но както отбелязахме, това съотношение означава също, че познавателните способности на останалите деца може да са средни или над средните. Наличието и степента на умственото изоставане се оценяват със стандартни тестове за интелигентност (вж. глава 18) и пряко влияят върху планирането на обучението.

Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD)

РАС и ADHD често се срещат заедно; в някои проучвания при близо половината от децата с РАС са описани съпътстващи изразени признаци на дефицит на вниманието или хиперактивност. Наличието на тези две състояния заедно може да доведе до допълнителни затруднения в уменията за внимание, контрол на импулсите и организация и често може да наложи добавянето към плана на лечение на поведенческа и/или медикаментозна терапия, насочена към ADHD (вж. глава 26).

Тревожни разстройства

Тревожността се среща осезаемо по-често при децата и юношите с РАС в сравнение с общата популация. Тази тревожност може да се прояви под формата на генерализирана тревожност, социална тревожност, специфични фобии (към определени звуци, текстури, животни) или силна тревожност спрямо промяната. Разграничаването на тревожността от основните симптоми на РАС (настояване за еднаквост, сетивна чувствителност) понякога може да е трудно; това разграничаване пряко влияе върху подхода към лечението.

Епилепсия

Връзката между РАС и епилепсията е особено забележителна както от клинична, така и от невробиологична гледна точка. Честотата на епилепсия при децата с РАС е осезаемо по-висока в сравнение с общата популация; това съотношение нараства още повече при децата със съпътстващо умствено изоставане. Тази съвместна поява се свързва с теорията, разгледана в глава 1, че разликата в баланса възбуждане–успокояване може да играе роля и в двете състояния. Когато при дете с РАС се забележат признаци на епилепсия — особено „изключване“, внезапни спирания, протичащи с промяна в съзнанието, или необясними промени в поведението — оценка с ЕЕГ (вж. глава 19) трябва да се проведе без забавяне.

Внимание / Ситуация, при която трябва да се потърси консултация

Ако при дете с РАС забележите кратки пристъпи под формата на „изключване“, внезапно замръзване на поведението, необясними падания или премигване/отклонение на очите, вместо да ги тълкувате като обикновено „аутистично поведение“, непременно ги съобщете на специалист по детска неврология; тези находки може да са епилептичен пристъп.

Стомашно-чревни проблеми и нарушения на съня

При децата с РАС стомашно-чревните проблеми, като запек, рефлукс и коремни болки, както и затрудненията с заспиването и поддържането на съня, се срещат осезаемо по-често в сравнение с общата популация. При децата с невербална или ограничена вербална реч оплаквания като коремна болка може да се проявят под формата на промяна в поведението (безпокойство, агресия, увеличаване на самонараняващото поведение); затова при необясними промени в поведението винаги трябва да се има предвид подлежаща медицинска причина. Проблемите със съня ще бъдат разгледани подробно в глава 30 на книгата.

Информационно каре

При голямото мнозинство от децата с РАС е налице поне едно съпътстващо състояние; картина на „само аутизъм“ всъщност е изключение, а не правило.

Лечението на съпътстващите състояния може осезаемо да повиши общото качество на живот на детето.

Необяснимите промени в поведението винаги трябва да навеждат на мисълта за подлежаща медицинска причина (болка, епилепсия, проблем със съня).