Кризисни моменти и план за безопасност

В тази глава ще разгледаме значението на предварителното изготвяне на план за безопасност срещу непредвидими кризисни ситуации (изгубване, сериозна поведенческа криза, спешен медицински случай).

Подготовка срещу риска от изгубване/отдалечаване

Рискът от бягство/отдалечаване (elopement), който разгледахме в 32. глава, е една от най-тревожните теми за семейството. Предварително подготвен план намалява паниката в момент на криза и ускорява намесата:

• Дръжте актуална снимка на детето си готова на телефона си
• Обмислете използването на гривна, огърлица или пришит към дреха етикет с идентификационни данни и вашия телефон за връзка
• Информирайте предварително съседите в близкото ви обкръжение, охраната на квартала и по възможност местното полицейско поделение
• Определете предварително местата, които могат да бъдат „зона на притегляне“ за детето ви (водни басейни, главни улици, определени сфери на интерес); тази информация печели критично време на издирвателните екипи при случай на изгубване

План за моменти на сериозна поведенческа криза

Срещу вероятността пристъпите на поведение, които разгледахме в 43. глава, много рядко да достигнат ниво, застрашаващо сериозно безопасността на детето ви или на другите, е полезно да се подготви писмен кризисен план. Този план трябва да включва кого да се потърси (лекар, специалист по поведение, при нужда спешно отделение), кои стратегии за успокояване трябва да се изпробват и каква информация трябва да се сподели с училището/болногледача.

Информационно каре — Подгответе писмена „карта за спешни случаи“

Подгответе кратка карта, включваща диагнозата на детето ви, комуникационното му ниво (вербално/невербално), познатите му отключващи фактори, ефективните стратегии за успокояване, използваните медикаменти и лицата за връзка при спешен случай, и я дръжте в портфейла си, в чантата на детето ви и в училището. Тази карта осигурява бърз достъп до критична информация, когато вие не сте там (чрез учител, медицинско лице, съсед).

Подготовка за спешни медицински случаи

Дете, което е невербално или има ограничен вербален език, може да не успее да изрази болката си в момент на нараняване или заболяване (вж. 8. глава, висок праг към болката). Когато се наложи да отидете в спешно отделение, предварителното съобщаване на медицинския персонал за диагнозата РАС на детето ви, комуникационното му ниво и сетивните му чувствителности (ярка светлина, докосване, шум) улеснява работата както на детето ви, така и на екипа. Някои болници вече разработват специални „сетивно приятелски“ протоколи на спешните отделения за пациенти с РАС; може да е полезно да проучите предварително дали в болниците във вашия регион има такава практика.

Съвет / Практическа препоръка

Дръжте винаги на лесно достъпно място, в „чанта за спешни случаи“, любим, успокояващ предмет на детето ви (играчка, слушалки, одеяло); тази чанта трябва да е бързо под ръка при неочаквано време за изчакване или в момент на криза.

Внимание / Ситуация, при която е нужна консултация

Планирането на безопасността, разгледано в тази глава, е подготовка за възможни, но редки ситуации; нашата цел не е да създадем тревога, а да осигурим увереността, която идва от предварителната подготвеност. Ако установите, че постоянно се намирате в интензивна тревога по тези теми, може да е полезно да поговорите за тази тревога със специалист по психично здраве (вж. 40. глава).