Затруднения в социалната комуникация и взаимодействие

В тази глава ще разгледаме с конкретни примери първата основна област от диагностичните критерии за РАС — затрудненията в социалната комуникация и взаимодействие. Тази област се разделя на три подизмерения: взаимна социално-емоционална реципрочност, невербални комуникативни поведения и изграждане и поддържане на взаимоотношения.

Взаимна социално-емоционална реципрочност

При типичното развитие бебетата от първите месеци на живота влизат в размяна, наречена „социална реципрочност“: бебето се усмихва, родителят връща усмивката, бебето отново се усмихва. Този цикъл изгражда основата на все по-усложняващото се социално взаимодействие. При децата с РАС тази реципрочност може да следва различен модел: детето може да инициира социално по-рядко, може да отговаря по-малко или по различен начин на емоционалните реакции на другите, или може да проявява по-малко споделено внимание (да сочи предмет, да поглежда, за да сподели постижение).

Понятието „съвместно внимание“ (joint attention) е особено важно тук: при типичното развитие, когато бебето види нещо интересно, то предава посланието „нека видим това заедно“, като гледа първо предмета, после родителя, после отново предмета. При много деца с РАС този троен модел на поглед се наблюдава по-рядко; детето се интересува от предмета, но подтикът да сподели този интерес с друг човек може да е по-слаб.

Невербални комуникативни поведения

Зрителният контакт, израженията на лицето, жестовете и езикът на тялото са невербални, но изключително важни компоненти на социалната комуникация. При децата с РАС могат да се наблюдават следните различия:

• Зрителен контакт — може да се проявява като пълно избягване, много кратък или „странно“ изглеждащ (прекалено интензивен или безцелен) зрителен контакт. Отсъствието на зрителен контакт не означава отсъствие на интерес или обич; някои аутистични хора описват зрителния контакт като притесняващ, дори прекомерно стимулиращ.
• Изражения на лицето — мимиките, изразяващи емоция, могат да се проявяват по-рядко, в по-ограничен репертоар или така, че да изглеждат „несъответстващи“ на ситуацията.
• Жестове — употребата на конвенционални жестове като посочване, махане, кимане може да закъснее или да остане ограничена.
• Интеграция на езика на тялото — координацията на вербалната и невербалната комуникация (осъществяване на зрителен контакт по време на говорене, жестикулиране) може да е различна от типичното развитие.

Едно просто сравнение

Можете да си представите социалната комуникация като оркестър: говорните думи са мелодията, а зрителният контакт и жестовете са съпровождащите инструменти. При типичното развитие тези инструменти свирят синхронизирано от само себе си, най-често без съзнателно усилие. При РАС тази синхронизация се изгражда различно; някои инструменти може да остават по-тихи, докато други да излизат по-доминиращи. Музиката все пак я има, но нейната аранжировка е различна.

Изграждане, поддържане и разбиране на взаимоотношения

Изграждането и поддържането на подходящи за възрастта взаимоотношения — създаване на приятелства, участие в игра с връстници, разчитане на социалния контекст — често е една от най-предизвикателните области за децата с РАС. При малките деца това може да се прояви като по-малко участие във въображаема/символна игра или като липса на интерес към връстниците. В училищна възраст, дори да има желание за създаване на приятели, това може да се прояви като незнание как да го направи, като разглеждане на социалните правила (изчакване на ред, забелязване на смяна на темата, разбиране на хумора/иронията) като „правила“, които трябва да се научат изрично, а не по естествен път.

Внимание / Ситуация, за която трябва да се консултирате

Макар наблюдението „Няма приятели, все играе само“ да е тревожно само по себе си, някои деца могат съзнателно да предпочитат да играят сами и това не винаги е патологично. Важното е дали детето показва желание за социално взаимодействие и от каква степен на подкрепа се нуждае, за да осъществи това желание; това разграничение задължително трябва да се оцени от специалист.

Как затрудненията в социалната комуникация се променят с възрастта?

Обликът на затрудненията в социалната комуникация се променя с възрастта. Докато в кърмаческа възраст може да се прояви като необръщане при повикване по име или закъснение на социалната усмивка, в предучилищния период може да се прояви като предпочитание към паралелна игра и ограничен интерес към връстниците; в училищна възраст пък могат да излязат на преден план затруднения в поддържането на взаимен разговор, в участието в групови игри и в разчитането на социалните сигнали (изражение на лицето, тон на гласа). В юношеството, с усложняването на социалните очаквания (динамики на приятелството, романтичен интерес, социални мрежи), затрудненията могат отново да сменят облика си; тази тема ще бъде разгледана в глава 12.

Съвет / Практическа препоръка

Когато наблюдавате социалната комуникация на детето си, обръщайте внимание не само на „дефицитите“, но и на своеобразните му начини на общуване: може би то се свързва с Вас чрез определена играчка, определена песен или определен ритуал. Споделянето на тези силни страни с терапевтите Ви помага планът за лечение да се направи специален за детето Ви.