Повтарящи се поведения, ограничени интереси и ритуали

Specialist in Pediatric Neurology & Developmental Pediatrics
İstanbul University-Cerrahpaşa Faculty of Medicine · Nörogender Association
Last reviewed:
Втората основна диагностична област на DSM-5 — повтарящите се поведения и ограничените интереси — се определя в четири подизмерения: стереотипни/повтарящи се движения, настояване за еднаквост/привързаност към ритуали, много ограничени и интензивни интереси, и прекомерна или недостатъчна реакция на сетивни дразнители (сетивна чувствителност, ще бъде разгледана отделно в глава 8).
Стереотипни/повтарящи се движения и реч
Сред повтарящите се движения, известни още като „стиминг“ (stimming), могат да се посочат пляскане с ръце, движение на пръстите, люлеене, ходене на пръсти и въртене на предмети. В речта пък могат да се наблюдават ехолалия (повтаряне на чути думи или изречения — веднага или закъсняло), своеобразни употреби на думи или устойчиви шаблони на изразяване.
Важно е да се разбира функцията на тези поведения: повтарящите се движения най-често изпълняват функция на саморегулация, сетивно търсене или емоционален израз; те могат да се засилват в моменти на вълнение, тревога, радост или прекомерно възбуждане. Вместо тези поведения автоматично да се разглеждат като поведения, които „трябва да се спрат“, по-градивен подход е първо да се разбере тяхната функция („какво дава това поведение на детето ми?“).
Информационна кутия — Съвременен поглед върху стиминга
Не всички повтарящи се движения (стиминг) са „лоши“ поведения или поведения, които „трябва да се лекуват“. Безвредният стиминг (като пляскане с ръце, люлеене) може да е функционален механизъм, който помага на детето да се успокои или да регулира емоциите си. Съвременният клиничен подход препоръчва да се насочват само поведенията, които вредят на детето или на другите, които сериозно пречат на ученето или водят до сериозно социално изключване, а безвредният стиминг да се приема такъв, какъвто е.
Настояване за еднаквост и привързаност към ритуали
Много деца с РАС реагират с осезаемо затруднение на промени в ежедневните ритуали (различен път, различна чиния, преместване на мебел). Това не е инат или „глезотия“; предвидимостта е стратегия за справяне, която прави света по-малко тревожен и по-разбираем за тези деца. Ригидните модели на мислене (мислене от типа „всичко или нищо“, затруднение при преходи) също влизат в тази категория.
Много ограничени и интензивни интереси
Някои деца с РАС проявяват необичайно интензивен и задълбочен интерес към определена тема (динозаври, влакове, карти, определен герой от анимационен филм, числа). Тези интереси, когато се подкрепят правилно, могат да се превърнат в силен източник на мотивация за учене, в мост за социална връзка (с връстници, споделящи същия интерес), а дори и по-нататък в професионална насока. В нашия клиничен подход препоръчваме тези интереси не да се потискат, а да се използват като инструмент за постигане на целите за учене и комуникация.
Съвет / Практическа препоръка
В ситуации, изискващи промяна (ваканция, преместване, смяна на училище), предварителната подготовка на детето Ви с визуален календар, социална история или „обратно броене“ може до голяма степен да намали затруднението, причинено от внезапните промени. Ще разгледаме тази тема по-подробно в глава 36.
Кога тези поведения са клинично значими?
Повтарящите се поведения и привързаността към ритуали могат до определена степен да се наблюдават и при типичното развитие (например малки деца, които карат да им се чете любимата книга отново и отново). От клинична гледна точка важното е до каква степен тези поведения засягат ежедневното функциониране, до каква степен ограничават социалното участие и каква картина изграждат, когато се оценят заедно с проявите в другите области (социална комуникация). Затова тези прояви никога не бива да се тълкуват сами по себе си, а като част от цялостна оценка.
Bu site yalnızca bilgilendirme amaçlıdır. İçerikler tanı, tedavi veya reçete yerine geçmez; doktorunuzun bakımının yerini almaz.