Сетивни чувствителности

Макар различията в сетивната обработка да фигурират в DSM-5 като подпункт от областта на повтарящите се поведения, те играят толкова осезаема и важна роля в ежедневието, че заслужават да бъдат разгледани като отделна глава в тази книга. При голямото мнозинство от децата с РАС има модел на реакция, различен от типичното развитие, в една или повече сетивни системи.

Сетивна свръхчувствителност (хиперсензитивност)

Някои деца реагират прекомерно интензивно и притесняващо на дразнители, обикновено приемани за безвредни (определени звуци, текстури, светлини, миризми). Звукът на прахосмукачка, докосването на етикет до кожата, трептенето на флуоресцентна светлина или общият шум на претъпкан търговски център могат да доведат тези деца до истинско отчаяние, дори до паническа реакция. Тези реакции не са „прекомерна реакция“ или „глезотия“; те са отражение на това, че нервната система на детето действително преживява тези дразнители по-интензивно.

Сетивна недостатъчна чувствителност (хипосензитивност)

Обратно, някои деца реагират на определени дразнители много по-малко от очакваното; висок праг на болка, незабелязване на разлики в температурата, липса на реакция на повикването по име (при отсъствие на загуба на слуха) влизат в тази категория. Тези деца могат да са в търсене на силна сетивна информация: могат да търсят въртене, подскачане, здраво прегръщане, силни вкусове или миризми.

Поведения на сетивно търсене

Някои деца активно търсят определени сетивни преживявания: да движат пръстите си пред очите (търсене на зрителен дразнител), да миришат предмети, да гледат дълго въртящи се предмети, или да искат здраво прегръщане, за да усетят теглото на тялото си. Тези поведения трябва да се разбират като част от усилието на детето да регулира собствената си сетивна система.

Внимание / Ситуация, за която трябва да се консултирате

Високият праг на болка може при някои деца да доведе до късно забелязване на сериозна травма или заболяване. Родителите трябва да се научат да разпознават начините, по които децата им изразяват болка (косвени признаци като промяна в поведението, загуба на апетит, нарушения в съня), и да не пренебрегват медицинската оценка при необясними промени в поведението.

Оценка на сетивния профил

Сетивният профил на всяко дете е уникален; едно дете може да е свръхчувствително към звук, но недостатъчно чувствително към допир, а при друго дете може да се наблюдава точно обратното. Ерготерапевтите оценяват систематично сетивния профил с помощта на стандартни скали (например Сетивен профил-2) и тази оценка насочва сетивното организиране на домашната, училищната и терапевтичната среда (виж глави 23 и 32).